Последно въведени
опростена форма: 之
тълкование: zhī; -zhi
I –zhi
1) служебна дума
1) служебна дума на книжовния език, отделяща предшестващото определение от последващата определяема дума; оформя атрибутивно словосъчетание
魯迅之文章 съчинение на Лу Син
法令者, 治之具也 законите и указите ― оръдие на реда
河之洲 остров на реката
百金之馬 кон за 100 жълтици
全世界之和平 в целия свят
理論實踐之統一 единство на теорията и практиката
Забележка
а)ако определяемата дума, намираща се след 之, се явява прилагателно, числително или глагол (такова определяемо често се оформя на края посредством 者), преводът на словосъчетанията се налага да се прави с помощна на предлога "от", например
人之大者 по-значителните от хората
林之密者 по-гъстите гори
玄之又玄 още по дълбоки от дълбоките (учения)
寡之又寡, 以至於無 от малкото [преминава] към още по малкото ― до абсолютна нула
大國之一 една от големите държави
凡農民之參加義和團者 всички тези от селяните, които приели участие в дружините Ихътуан
б) в книжовния език форма на такова атрибутивно словосъчетание (определение +之+ определяемо), което се използва често в бележки, поясняващи текстове или в коментари, например: «停» «息» «止之» 之意 и «тин», и «си» са употребени тук в значение "спира", "престава"
«長», 長短之長也 иероглифът «чан» тук е в значение «чан» от съчетанието «чан-дуань»
в) като връзка между определение и определяемо 之 в классическия литературен език се поставяло понякога и между фамилиеята (или названието на рода, клана) и името на даденото лице, например
介之推 Туъй от рода Дзие
孟之反 Мън Фан (Фан от рода Мън)
2) както в древния, така и в съвременния език 之 в качеството си на връзка между определение и определяемо участва в образуване на дроби (включително проценти) по формулата знаменател +之+ числител. Например:
三分之二 две трети
八十一分之四十三 43/81
百分之六十以上 над 60%
Забележка
а) в състава на дроби сричката 分 може да бъде пропускана, особено ако значението на дробите се указва приблзително. Например:
十之八九 8-9 десети
道中十之六七屬坦途, 又十之一二陟山坡, 又十之一二則行河牀中 Пътят 60―70% е равен, 10―20% се простира по планински склонове, а осталите 10―20% стига до реки.
б) в книжовния език при дробни деления именуваното число назоваващото го съществително може да се поставя след 分
Например:
三分國之一 една трета от страните/държавите (ср. съвременното 全國三分之一)
3) в класическия книжовен език словосочетание от типа «глагол ― допълнение» (обектно словосъчетание) в случай на необходимост особеното акцентиране на обект може да бъде превърнато в атрибутивно: в този случай обектът се поставя в препозиция по отношение на глагола, отделяйки се от него посредством служебната дума 之
Например:
王何沁卿之言? За какъв канцлер говорите Вие, господарю?
何必公山氏之之(zhī)也? Защо непременно да се ходи до г-н Гуншан?
華則榮矣, 實之不知 Цветовете са пищни, а за плодовете ― не зная.
子是之學 а Вие на това на всичко отгоре и подражавате!
無先後之可言 тук не се налага да се говори, кое какво предшества (кое е по-рано, кое е по-късно)
4) в книжовния език служебната дума 之 се поставя между субекта и сказуемото на подчиненото изречение, превращащо се по такъв начин в атрибутивно словосъчетание, при което 之 указва на несамостоятелността на изречението. Примерни преводи за сравнение:
秦不能害燕 «царството Цин няма сили да погуби царството Ян» и 秦之不能害燕, 已明矣 вече е абсолютно ясно, че царството Цин няма сили да погуби царство Ян. Други примери:
吾之不遇魯侯天也 това, че аз не се срещнах с княз Лу е от Небето
夫子遇不可及也, 猶天之不可階而升也 учителят (Конфуций) за нас е толкова недосягаем, като небето, до което със стълби не можеш да се качиш.
無望民之多於鄰國也 не се надявайте, че у Вас ще има повече народ (поданници), отколкото в съседното княжество.
民望之, 若大旱之望雲霓也 народът ще гледа на него с такава надежда, с каквато по време на голяма суша хората се надяват на тъмни/дъждовни облаци и дъга.
父母唯其疾憂 за добри синове може да се считат само тези когато родителите им са обезспокоени, когато са болни (синовете им).
Забележка:
а) поради разнообразието на способите/начините за перевод следва особено да се спомене за превръщането (с участието на 之) в атрибутивно словосъчетание на свързващите изречения (с връзката 為 «бива», а също полувръзките 猶, 如 и др. («бива подобен/приличаш, подобно, като»). Например:
漢之為漢, 幾四十年矣 ето вече минаха почти 40 години, откакто Ханското семейство стана династия Хан.
易之為書, 廣大悉備 «Идзин» е книга широка и всеобемаща.
錢之為物, 貴以通貨 парите се ценят като средство за обмен
奕之為數, 小數也 шашките като изкуство са изкуство дребно
起之為將, 與兵卒最下同衣食 Ци е такъв пълководец, който се облича и храни наравно с най-младшите от своите войници
人性之善也, 猶水之就下也 човешката природа се стреми към добра, както водата се стреми надолу
鮮民之生, 不如死之久矣 да се живее в самота и по-лошо, отколкото да си мъртъв
б) аналогично оформяне на служебната дума 之 в книжовния език е възможно и за словосочетания, образувани с помощта на съюз (например 與) или предлог (например 於): «也»之與«矣»相去萬里 [крайните частици] «йе» и «ий» по употреба са рязко различни
禮記之與周禮儀禮相為表裡 «Ли дзъ», от една стран, и «Джоу ли» и «И ли», от друга, се съотнасят едно с друго като лицева опака страна на дреха
我之於茶如君之於酒 аз се отнасям към чая, както Вие към виното
故湯之於伊尹, 學焉而後臣之 поради това Тан [в своето отношение] към И Ин ― отначало се учил от него, а после го направил министър
5) във формата на атрибутивно словосъчетание със служебната дума 之 се правят както в класическия, така и в съвременния език обстоятелствени конструкции за място и време със 上, 下, 前, 後, 內, 中, 閒, 外 и др. Например:
雙方之閒 между двете страни
辛亥革命之前 преди Синхайската революция
解放之後 след освобождението
四海之內 в пределите на «Четирите Морета», в Китай
山海關之外 извън/след Шанхайгуан
II местоимение
A. zhi в следглаголна позиция
1) него (нея), тях; това, местоимение III лице в книжовния език, стоящо на мястото на допълнението, е показател за пряко или косвено действие
見之 видях го (това)
令之 наредих му (им)
先之勞之 върви пред тях, не щади своите сили заради тях
與之同命 споделя същата участ/съдба
Забележка:
а) в отрицателни конструкции 之 се поставя между отрицанието и глагола
我未之見也 не съм виждал такова досега
民莫之令而自均 народът ще се успокои сам, без да му заповядват
6) при глаголите двойно дополнение 之 може да служи за обозначение както на прекия, така и на косвения обект, при което употребяването на предлог в такъв случай не се явява задължително. Например:
可為之宰 може да го направи ръководител/управник
問之仲尼 питай (за това) Конфуций
天佑下民: 作之君, 作之師 небето помага на простия/обикновения народ: създава за него управници, създава за него наставници.
猶欲其入而閉之門 все едно какво иска, за да влезне, но затворете вратата пред него
置之河之側 събира ги (отсечените дървета) около реката
в) местоимението 之 може да обозначава и I лице, разбира се, ако човекът говори за себе си в III лице
臣, 市井鼓刀屠者, 而公子親數存之 аз ― месарят, работещ с нож на градската улица (навън), съм посещаван от принца самолично неведнъж (т. е. този месар)
2) в следглаголна позиция 之 като местоименен показател на обекта често дублира думата, являващ се тематически или граматически субект в първата част на изречения; 之 в този случай често се налага да се оставя без превод. Примери:
淵深, 而魚生之, 山深, 而獸生之 ако водоемът е дълбок ― в него се завъжда риба, ако планината е дълбока/голяма ― в ния се завъждат диви животни.
子路, 人告之以有過, 則喜 Дзъ Лу се радвал, когато му показвали грешките
是疾也, 江南之人多有之 от тази болест често боледуват жителите на юг от Яндзъ (хората живеещи на юг от р. Яндзъ).
五畝之宅, 樹之以桑, 五十者可以衣帛矣 насадете черници във всяка къщс от 5 му и петдесетгодишните ще могат да носят коприна.
諸侯名士, 可下以財者厚遺結之; 不肯者, 利劍刺之 от местните князе/владетели, коитио са склонни към корупция, трябва да се подкупят, а тези, които не са да се заколят.
3) в следглаголна позиция 之 често се поставя не за указване на конкретния обект на действието, а само за указване на преходния характер на глагола. Например:
用之則行, 舍之則藏(cáng) когато използват (на работа) - действа, когато го отстраняват/игнорират - бяга (крие се).
填然鼓之 с гръм на барабани за атака зоват
與之在君, 奪之在君 да даде или да отнеме ― и едното, и другото е в ръцете на господаря.
Забележка:
а) при съчетаване на два глагола, съединени със съюз (напр. 而, 則, 斯), местоименният показател за преходност 之 се поставя веднъж след втория глагол, например:
學而時習之 учити се (на нещо) и ежечасно практикува (това, на което се учи).
逐而殺之 гони го и го убива
聞斯行之 чува и веднага прилага в живота
б) в древнокитайските текстове следглаголното местоимение 之 встъпва/се прилага понякога вместо 焉 в значение на допълнение за места: на това място, там; например:
苗勃然興之矣 бързо се вдигат там
Б. zhī в предглаголна позиция
1) * в древнокитайските текстове 之 като местоимение и показател на обекта се употребява понякога вместо 是 или 其, заемайки
място пред глагола, например:
之屏之翰, 百辟為憲 Тях ги прикривт, тях ги защитават, на управляващите по всякакъв начин служат...
之綱之紀 той ги направлява, той ги оправя
堯聞之聰明 Яо чувал, что е умен
2) * в древните позиции 之 като показател на обекта между наречието със степен 孔 (много, крайно) и сказуемо-прилагателно указва на глаголното в дадения случай употребяване на прилагателното в значение на «счита (прави) еди какво си/еди що си», например:
亦孔之醜 счита това за крайно зловещо
亦孔之痗 приема това крайно болезнено
亦孔之哀 считат това за много горестно/тъжно
3) * този, такъв (указателно местоимение)
異哉! 之哥者, 非常人也 колко удивително! този певец е човек необикновен!
之二蟲 тези две твари
III zhī гл. и гл.-предлог
1)* отива при, идва при; (върви, отправя се, следва) към/до/при
將之楚過宋 преминава през княжество Сун, отправяя се в Чу
朝覲者不之堯覲子而之舜 посетителите на двореца не отивали при сина на Яо, а при Шун
牛何之? къде отива кравата?; къде водиш кравата?
2)* дохожда до, достига, пристига (също глагол-предлог; до, плътно до
之死矢靡慝 до самата, ми се кълнеше, смърт измяна в душата не питае/изпитва
3)* касае се; относя се към (също глагол-предлог) по отношение на...; късаейки се за...
人, 之其所親, 愛而辟焉 човек в отношение към тези, които са му близки, ги обича и е пристрастен към тях.
4)* оставя, предава, адресира (към някой)
或問孔子: «知其道之不永也, 則載而惡(wū)乎之?» 曰: «之後世之君子!» Някой попитал Конфуций: «След като знаеш, че твоето учение е неприложимо,― то кому ти, започвайки го, го оставяш?» Той отвърнал: «Оставям го на на съвършенните хора на бъдещите поколения!»
5)* пуска, дава
支莖漸益大, 有所之世 клоните и стъблата станаха постепенно още по-големи - ще напъпят!
6)* използва за (работа), поставя на (пост)
舍其所長(cháng), 之其所短, 堯亦有所不及也 ако не използваш нечии силни страни, а му даваш да прави това, в което е слаб, то даже самият Яо да е, няма да се справи!
IV zhī съюз
1)* или
得之不得, 曰有命 да получиш или да не получиш (да добиеш или да не добиеш, да се получи или да не се получи)― това се нарича "съдба"
立為卿之宰 поставя в качество на министър или наместник (управител/ръководител)
2)* и, а също
皇父之二子死焉 Хуан-фу и двамата му сина заедно с него загинали
3)* если, если бы
爾之許我, 我則… ако ти се съгласиш с мене, то аз...
V zhī частица
* вм. 兮 (модална частица)
鸜之鵒之! О, присмехулник! (думата 鸝鵒 е разделена от частиците на две части)
VI zhī собств.
Джъ (фамилия)

опростена форма: 君
тълкование: I същ.
1) господар, владетел, князь; сюзерен; глава/главатар/ръководител, управник; властващ
君臣 сюзерен и васал

君民 господар и поданици (народ)

2) баща; мъж; господин
先君 моя покоен баща

3) майка; матрона, госпожа
太君 майка

细君 жена

4) епист. Вие; Милостиви господарю!
诸君 господа!

II гл.
* бива господар, управител; управлява
君天下 управлява Поднебесната (империя)

君君臣臣 конф. господарят да бъде господар, а подданиците — поданици.

III собств.
Джюн (фамилия)
В имена - напр. 龙君虹 （Лун Джюн-Хун）

Йероглиф с ключ "口“


jūn
1) тк. в съч. господар, монарх; владетел
2) господин
王君 [wáng jūn] - господин Уан

опростена форма: 巴勒斯坦人
тълкование: Палестинец/-ка/-ци.

опростена форма: 水牛
тълкование: shuǐniú
1) бивол, биволица
2) зоол. индийски воден бивол (Bubalus bubalis)

опростена форма: 价格
тълкование: цена, цени, стойност

опростена форма: 两面派
тълкование: 1) двуличие
2) двуличник, двуличница, двуличници
3) лицемер, лицемерка, лицемери

опростена форма: 死亡
тълкование: sǐwáng
1) гибел, смърт; умирам; погивам
死亡保險 застраховка "живот"/застраховка за живота
2) мъртви, убити; загинали

опростена форма: 教师
тълкование: 1) учител, педагог; наставник; ментор; преподавател.
2) наставник по въпросите на вярата; мисионер

опростена форма: 博斯普鲁斯
тълкование: Босфора (Босфор)

опростена форма: 分
тълкование: I гл. А
1) fēn дели, разделя (в древните текстове често: по равно, на половина)
分而治之 разделяй и владей!
分土地 дели земя
一個瓜分半 една тиква разделена на половина
分軍為三 разделя войската на три части
2) fēn разрязва; разцепва, дроби, раздробява
3) fēn отделя; заделя; получава според подялба
救患分災 помага в нещастието и разделя/дели/споделя (с другите) бедите
分軍五隊 отделя (отрежда/подрежда) пет отряда войска
分米五萬擔 разделя 50 хил. дана ориз
他分到了千斤 паднаха му се според подялбата 1000 дзина
4) fēn дава, дарява, заделя
分貧振窮 дарява на бедните, помага на бездомните
分之以食 дава му храна
分食於貧 дарява храна на бедните
5) fēn различава; разграничава; отбелязва разликата; отличава (едно от друго)
不分皂白 не прави разлика между черно и бяло/лошо и добро
是非不分 истина и лъжа/налично и неналично/правилно и неправилно не се разграничава
不可以不相分 не може да не се отдели/отграничи от това
五穀不分 не прави разлика между различните храни
6) fēn разяснява; дава определение; решава
今日朕分之 днес ние (императора) разяснихме (решихме) това
7) fèn доволен от своята участ, доволен/задоволява се [със своята част]; получава по заслуги
гл. Б
1) fēn делисе, разделя се [на] (в древните текстове често: на половина)
大學生分組了 студентите се разделиха на групи/ по групи
日夜分 денонощието се разделя на половина ден и наполовина нощ
2) fēn разхождане, разделяне
用志不分 не се разфокусирай в своите стремежи (цели)
3) fēn отива [от], отделя се [от]
遠哉, 其分乎道也! о, как далеко отиде той от истинния път!
II същ./бройно
1) fēn част [цяло], пай (в древните текстове често: половинна)
積分 натрупва/насъбира по/на части
以齊之分奉之 дава (поднася) му част (половината) от царство Ци
2) fèn част, парцел (в древните текстове често: земя, земеделски); пай; доза; коефициент, единица
每人付(得)一分 всеки човек внася (получава) свой пай (своя част)
工資分 коефициент (ставка) на заплата
未有分職 няма ни земя, ни длъжност
3) fèn подразделение, бранш; част, група; по части, групи; поотделно
儒教之分 разновидност на конфуцианството
分入各城市 различни части влизат в градовете
分置於各省 на части във всички провинции
4) fēn разлика, различие
是君子小人之分 в това е разликата между човека с главна и човека с малка буква
5) fēn малка частичка, нищожно количество, частица; мат. дроб
盡一分之力 прилагане на малка сила
通分 мат. привеждане [на дроби] към общ знаменател
約分 съкращаване на дроби
6) fēn одна десета част от число, 10%; фън (название на мярка, равна на една десета от различни сфери, напр. 寸, 畝,錢, 角, 文 и др.)
七分是讀, 三分是詩 при седем десети е проза, а при три десети ― стихотворение (поезия).
十分 на 100%, напълно, изцяло
十二分 на 120%; повече от напълно
萬分 изцяло и в пълнота/напълно
年利一分 10 % годишна лихва
7) fēn една стотна част от число, 1%; фън (название на мярка, равна на една стотна в различни сфери, напр. 尺, 兩, 元 и др.; ср. сантиметр, сантим, цент, копейка...)
月利一分 един процент на месец [по заем]
8) fēn фън, минута (1/60 от часа или градуса)
東經六十度, 十三分 60° 13´ изт. дължина
五分鐘 пет минути (по часовника)
9) fēn бал, отметка, оценка
考試得了五分 получил на изпита петица
五分制 петобална система
贏了十五分 получава (набира) 15 точки
10) fēn астр. равноденствие
春分夏至 пролетно равноденствие и лятно слънцестоене
11) fèn набор; партия (напр. товар); комплект; екземпляр (от вестник, документ)
一分杯箸 един комплект за хранене
定了五分報 абонамент за 5 броя на вестник
今天的報, 買了兩分 купих два днешни вестника
12) fèn дар; дарба; данни, вродени качества
乏善鳴之分 недостигат данни/дарба за да пее добре (да звучи добре)
13) fèn предели, граници, рамки; пълномощия; кръг служебни задължения, дълг
保衛祖國, 人人有分 всеки има дълг да защитава отечеството
男有分; 分莫大於禮 всеки мъж е длъжен да знае рамките [на своето поведение]; най-голямата от тях е етикета (вежливостта, културността)
過分 guò fèn преминава гранииците; отива твърде далеч; позволява си много
分外的事 дело/работа, не влизащо в кръга на служебните задължения
14) fèn участ; жребий, съдба
宿分 предрешена участ, съдба, карма
福分 щастлив жребий
15) fèn * устав, правила; система, порядки
詩書禮樂之分 системите «Шъдзин», «Шудзин», «Ли дзъ» и «Юедзин» (система на конфуциански класически книги)
16) fèn * устрем, цел
遠分 далечен устрем, далечна цел
III fēn собств.
1) ист., геогр. Фън (местност в царство Джао; епохата Чунцю, т.е. Пролет-Есен)
2) Фън (фамилия)
IV fēn словообр.
1) пред именна основа - съкр. название на учреждения - обозначава филиал, отделение на даденото учреждения (ср. също българското.: под-/суб-), напр. 總行zong3hang2 [главна] фирма, централно учреждение на банка
分行 филиал на фирма (банка)
縂店zong3dian4 магазин (главен)
分店 филиал на магазина
分區 подрайон
2) в названията на десетичните мерки съответства на деци-
分米 дециметър
分升 децилитър
分克 дециграм
3) учавства в образуването на наименованията дроби по схемата/формулата
分 знаменател, 之 числител, напр. 三分之二 две трети
七分之五 5/7
三百六十五分之三十一 31/365 и т. н.